Бъдещето е за плюс енергийните сгради, които ще бъдат свързани с енергийната мрежа, целта е те да произвеждат повече енергия, отколкото им е необходима за собствена консумация.
Прилаганите системи са различни - слънчева енергия, геотермия, но целта е една - постигане на енергийна независимост.
Цели държави вече са поставили тази цел напред в своя дневен ред, като Австрия например, която има амбициозните планове от 2050 г. да задоволява сама своите енергийни нужди и по този начин да бъде енергийно независима.
Европейският съюз също е поел ангажимент за редуциране с 80% на въглеродните емисии до 2050 г., което ще задържи затоплянето на климата да бъде "само" с 2 градуса.
Това коментира Бернхард Хамер, управляващ партньор от водещото проектантско и консултантско бюро E2 Group, по време на лекция на тема "Енергийноефективно строителство - бъдещето днес", организирана от фирма "Рехау" в "Интер експо център" по време на изложението "Бултерм 2011".
Като пример Хамер демонстрира първата пасивна банкова сграда. Това е офис на Райфайзенбанк в австрийския град Стирия с разгъната площ 2300 кв.м. Сградата е оборудвана със слънчеви панели по стени, две термопомпи, подово лъчисто отопление и охлаждане
Сградата задоволява напълно своите потребности от 47 кВт за отопление и 60 кВт за охлаждане, като нуждата от по-голяма мощност за охлаждане е характерна както за австрийския, така и за българския климат. За геотермията са направени 21 сонди на 100 м дълбочина. Таванът и подът са с 30 см изолация. Потреблението й е 9 кВтч на кв.м годишно нето, а годишните разходи за електричество, отопление и охлаждане са 2400 евро.
Оскъпяването на проекта е 15-20%, а периодът на откупуване зависи от базата за сравнение, но ако е с ТЕЦ, става дума за една година.
Сред другите разгледани сгради бяха централният офис на "Рехау" във Виена и сградата на българското представителство на Околовръстния път в София.
Основен извод, които открои Хамер, е необходимостта от интегрирано планиране - архитектурата остава само добро пожелание, ако не е подплатена от нужната сградна техника, която заема средно до 35% от стойността на сградите в Австрия.
Като се позовава на популярно определение, Хамер определи енергийната ефективност като получаването на желаната полза от използването на енергията с минимални разходи.
Сградната енергийна ефективност непрекъснато нараства - през 1970 г. в Австрия средногодишното потребление за кв.м е било 200 кВтч, през 80-те години то достига 100 кВтч, през 2000 г. се появяват нискоенергийните къщи с 55 кВтч, а пасивните къщи от последните години потребяват едва 15 кВтч за кв.м за една година.
Енергийната ефективност и енергоспестяването се очертават като едни от най-важните световни тенденции в момента при големите загуби от сградния фонд - около 40% в Европа, намаляващите ресурси в света, глобалното затопляне и проблемите с ядрените централи от последните дни.
Прилаганите системи са различни - слънчева енергия, геотермия, но целта е една - постигане на енергийна независимост.
Цели държави вече са поставили тази цел напред в своя дневен ред, като Австрия например, която има амбициозните планове от 2050 г. да задоволява сама своите енергийни нужди и по този начин да бъде енергийно независима.
Европейският съюз също е поел ангажимент за редуциране с 80% на въглеродните емисии до 2050 г., което ще задържи затоплянето на климата да бъде "само" с 2 градуса.
Това коментира Бернхард Хамер, управляващ партньор от водещото проектантско и консултантско бюро E2 Group, по време на лекция на тема "Енергийноефективно строителство - бъдещето днес", организирана от фирма "Рехау" в "Интер експо център" по време на изложението "Бултерм 2011".
Като пример Хамер демонстрира първата пасивна банкова сграда. Това е офис на Райфайзенбанк в австрийския град Стирия с разгъната площ 2300 кв.м. Сградата е оборудвана със слънчеви панели по стени, две термопомпи, подово лъчисто отопление и охлаждане
Сградата задоволява напълно своите потребности от 47 кВт за отопление и 60 кВт за охлаждане, като нуждата от по-голяма мощност за охлаждане е характерна както за австрийския, така и за българския климат. За геотермията са направени 21 сонди на 100 м дълбочина. Таванът и подът са с 30 см изолация. Потреблението й е 9 кВтч на кв.м годишно нето, а годишните разходи за електричество, отопление и охлаждане са 2400 евро.
Оскъпяването на проекта е 15-20%, а периодът на откупуване зависи от базата за сравнение, но ако е с ТЕЦ, става дума за една година.
Сред другите разгледани сгради бяха централният офис на "Рехау" във Виена и сградата на българското представителство на Околовръстния път в София.
Основен извод, които открои Хамер, е необходимостта от интегрирано планиране - архитектурата остава само добро пожелание, ако не е подплатена от нужната сградна техника, която заема средно до 35% от стойността на сградите в Австрия.
Като се позовава на популярно определение, Хамер определи енергийната ефективност като получаването на желаната полза от използването на енергията с минимални разходи.
Сградната енергийна ефективност непрекъснато нараства - през 1970 г. в Австрия средногодишното потребление за кв.м е било 200 кВтч, през 80-те години то достига 100 кВтч, през 2000 г. се появяват нискоенергийните къщи с 55 кВтч, а пасивните къщи от последните години потребяват едва 15 кВтч за кв.м за една година.
Енергийната ефективност и енергоспестяването се очертават като едни от най-важните световни тенденции в момента при големите загуби от сградния фонд - около 40% в Европа, намаляващите ресурси в света, глобалното затопляне и проблемите с ядрените централи от последните дни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар